Когато казваме „да“, но всъщност искаме да кажем „не“
Понякога казваш „да“ толкова бързо, че реакцията ти идва чак след разговора, когато вече усещаш, че нещо в теб се е разминало.
-
-
Виждаш всичко. И пак пропускаш най-важното.
Стоиш на едно място, въпреки че виждаш накъде води.
Не защото не знаеш какво да направиш, а защото избягваш едното нещо, което ще промени всичко. -
Знаеш какво да кажеш. Но не го казваш.
Знаеш какво да кажеш.
Спираш, защото знаеш какво ще се промени. -
Знам какво да направя. Но не го правя.
Не ти липсва яснота, липсва ти съгласие със себе си.
